"Сбогом, глупаци" - зрителят се смее последен
Опитният френски артист Албер Дюпонтел е и сполучлив режисьор: ценителите на европейското кино у нас го познават от шестия му филм " Ще се забележим там горе ", луксозна акомодация по наградения с " Гонкур " разказ на Пиер Леметр, която бе част от кинолитературния фестивал " Синелибри " преди две години. Седмият е към този момент по авторски сюжет и му донесе още по-шумни аплодисменти в родната Франция: с 12 номинации и седем извоювани награди " Сезар " - националният еквивалент на " Оскар " - за 2020 година, " Сбогом, простаци " очевидно е най-харесваният от рецензията френски филм за онази невероятна и безпощадна към киното година.
Както подсказва и заглавието обаче, " Сбогом, простаци " не е някаква претенциозна арт творба, а зрителски филм, който преглежда съществени теми под маската на фарс. Филмът е отдаден на Тери Джоунс, именития член на " Монти Пайтън ", който умря през януари 2020 година и е взел участие преди този момент в два кино лентата на Дюпонтел. Продукцията има " топла връзка " с още един участник в комедийната натрупа - единственият американец в " Монти Пайтън " Тери Гилиъм се появява като ловджия в рекламен видеоклип, с който стартира " Сбогом, простаци ".
Следващата сцена ни трансферира в лекарския кабинет, където фризьорката Сюз Трапе (Виржини Ефира, сега в Кан с религиозно-еротичния трилър на Пол Верховен " Бенедета " ) схваща, че има неизлечимо автоимунно заболяване и белите ѝ дробове няма да издържат облака фреони от спрейовете в нейния салон за хубост. По същото време Жан Батист (самият Дюпонтел, който обичайно извършва една от водещите роли в режисираните от него филми) - специалист по информатика, бива брутално уволнен в интерес на по-млад чиновник. Мъжът на междинна възраст взема решение да каже звучно " Сбогом, простаци " на света към себе си, само че съединената за самоубийство самоделна установка го пропуща и ранява изцяло непряк човек. Така инцидентно се среща със Сюз, която е твърдо решена в края на живота си да откри детето, което е родила едвам на 15 и е оставила за осиновяване, без да има никаква диря от него.
Групата на неудачниците се добавя от Серж (Никола Марие) - кьорав архивар, който се включва в тяхното търсене. Подобна настройка образуваха и триото персонажи в " Ще се забележим там горе " - киното на Дюпонтел обича да портретува нещастниците и даже недъгавите, като го прави с безпределно състрадание и деликатност. Но " Сбогом, простаци " е напълно друг от своя предходник - в него няма впечатляваща сценография, костюми и маски, запращащи в друга ера. Той е кратичък актуален фарс, в който трите неугледни инкарнации на Давид се борят с Голиат на цифровата ера - всепоглъщащата антихуманна администрация. Самоубиецът, неизлечимо болната жена и слепецът, като едни необикновени комиксови герои, се изправят против системата: полиция, администрация, всички тези простаци, залепнали за смарт телефоните си.
Без искания за шедьовър " Сбогом, простаци " е малък човешки филм с отлични актьорски осъществявания, зад чийто черен комизъм и карнавална полуда могат да се открият и по-сериозни въпроси.
Както подсказва и заглавието обаче, " Сбогом, простаци " не е някаква претенциозна арт творба, а зрителски филм, който преглежда съществени теми под маската на фарс. Филмът е отдаден на Тери Джоунс, именития член на " Монти Пайтън ", който умря през януари 2020 година и е взел участие преди този момент в два кино лентата на Дюпонтел. Продукцията има " топла връзка " с още един участник в комедийната натрупа - единственият американец в " Монти Пайтън " Тери Гилиъм се появява като ловджия в рекламен видеоклип, с който стартира " Сбогом, простаци ".
Следващата сцена ни трансферира в лекарския кабинет, където фризьорката Сюз Трапе (Виржини Ефира, сега в Кан с религиозно-еротичния трилър на Пол Верховен " Бенедета " ) схваща, че има неизлечимо автоимунно заболяване и белите ѝ дробове няма да издържат облака фреони от спрейовете в нейния салон за хубост. По същото време Жан Батист (самият Дюпонтел, който обичайно извършва една от водещите роли в режисираните от него филми) - специалист по информатика, бива брутално уволнен в интерес на по-млад чиновник. Мъжът на междинна възраст взема решение да каже звучно " Сбогом, простаци " на света към себе си, само че съединената за самоубийство самоделна установка го пропуща и ранява изцяло непряк човек. Така инцидентно се среща със Сюз, която е твърдо решена в края на живота си да откри детето, което е родила едвам на 15 и е оставила за осиновяване, без да има никаква диря от него.
Групата на неудачниците се добавя от Серж (Никола Марие) - кьорав архивар, който се включва в тяхното търсене. Подобна настройка образуваха и триото персонажи в " Ще се забележим там горе " - киното на Дюпонтел обича да портретува нещастниците и даже недъгавите, като го прави с безпределно състрадание и деликатност. Но " Сбогом, простаци " е напълно друг от своя предходник - в него няма впечатляваща сценография, костюми и маски, запращащи в друга ера. Той е кратичък актуален фарс, в който трите неугледни инкарнации на Давид се борят с Голиат на цифровата ера - всепоглъщащата антихуманна администрация. Самоубиецът, неизлечимо болната жена и слепецът, като едни необикновени комиксови герои, се изправят против системата: полиция, администрация, всички тези простаци, залепнали за смарт телефоните си.
Без искания за шедьовър " Сбогом, простаци " е малък човешки филм с отлични актьорски осъществявания, зад чийто черен комизъм и карнавална полуда могат да се открият и по-сериозни въпроси.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ